temida

Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната.

    Конституцията на Република България /КРБ/ разделя държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна. Глава шеста е посветена на съдебната власт, нейните правомощия, структура, органи и функции. Тя прокламира независимостта и самостоятелния бюджет на съдебната власт и повелява, че при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

           Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, като правосъдието се осъществява в името на народа.

           Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокуратурата и следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със Закона за съдебната власт. Съдиите, прокурорите и следователите са магистрати. При осъществяване на съдебната власт те не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. При осъществяване на дейността си магистратите са политически неутрални. Актовете, които постановяват се основават на закона и събраните по делото доказателства. Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.

 

               СЪДИЛИЩА

              „Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд“ – чл. 7, ал. 1 от ЗСВ.

               Съдилищата осъществяват правораздаването в Република България и контрол за законност на актове и действия на административните органи. Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, а производството по делата гарантира установяването на истината. Делата се разглеждат публично, освен ако законът предвижда друго. Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.

               Съдилищата в Република България са Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Апелативен специализиран наказателен съд, Специализиран наказателен съд, апелативни съдилища, Военно-апелативен съд, военни съдилища, административни съдилища, окръжни съдилища и районни съдилища.

               Върховният касационен съд е последната съдебна инстанция по наказателни и граждански дела, която осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

               Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и се произнася по спорове относно законността на актове на Министерския съвет, на министрите и на други актове, посочени в закона.

               В съдилищата се разглеждат граждански, наказателни и административни дела. Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно – първоинстанционно, въззивно и касационно, а по административни дела е двуинстанционно. Инстанционността показва колко пъти съдебният спор може да се разглежда от висшестоящ съд, ако някоя от страните по делото реши да обжалва съдебното решение. В зависимост от вида и характера на правния спор първоинстанционен съд може да бъде съответния районен, окръжен, административен или военен съд.

Специализираният наказателен съд е единствен за територията на страната. Намира се в гр. София, приравнен е на окръжен съд. Делата, които са му подсъдни са изброени в чл. 411 от НПК – основно извършени от организирани престъпни групи или по поръчение на такива и в изпълнение на тяхно решение.

               Съдебното дело започва след внасяне на иск от засегната страна или след повдигане на обвинение от прокурора по наказателни дела. В хода на съдебния процес съдът установява истината и по вътрешно убеждение въз основа на събраните доказателства по делото постановява съдебно решение/присъда. В зависимост от вида на делото, съдът може да заседава в състав от един или повече съдии, а при наказателни дела в предвидените от закона случаи участват и съдебни заседатели. Съдиите заседават в тоги в черен цвят. Военните магистрати заседават във военна униформа.

 

               Функции на съдията:

·      разглежда дела и решава правни спорове;

·      ръководи съдебния процес и реда в съдебната зала;

·      изслушва страните и свидетелите по делото;

·      разглежда представените доказателства;

·      определя мярка за неотклонение, ако е необходимо;

·      постановява съдени решения и присъди по наказателни дела;

·      актовете на правораздаването се мотивират.

 

ПРОКУРАТУРА 

„Прокуратурата в Република България е единна и структурата ѝ е в съответствие с тази на съдилищата. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи.“– чл. 136, ал.1 от ЗСВ и чл. 126, ал. 2 от КРБ.

 

Прокуратурата следи за спазване на законността като:

·      ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;

·      привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;

·      упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;

·      предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;

·      в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

 

Структурата на прокуратурата съответства на тази на съдилищата и се състои от Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, Апелативна специализирана прокуратура, Военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, Специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните и Специализираната прокуратури има следствени отдели. Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура. Писмените указания на по-горестоящия прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.

Функции на прокурора:

·      образува досъдебно производство при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление;

·      повдига и поддържа обвинението;

·      ръководи разследването и наблюдава законосъобразността му;

·      може да извършва разследване или отделни действия по него;

·      участва в съдебното производство като държавен обвинител.

В съдебното заседание прокурорите носят тоги в червен цвят.

 

НАЦИОНАЛНА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА И СЛЕДСТВЕНИ ОТДЕЛИ 

           Националната следствена служба, следствените отдели при окръжните прокуратури и следственият отдел при Специализираната прокуратура провеждат разследването по наказателни дела в случаите, предвидени в закона. Следователите действат под ръководството и надзора на прокурор.

 

               Функции на следователите:

·      разследват престъпления при: измяна, предателство и шпионство, диверсия и вредителство,  престъпления против правосъдието, тероризъм, общоопасни престъпления, престъпления по транспорта и съобщенията, против държавната тайна и др.;

·      разследват тежки умишлени престъпления против личността извършени от непълнолетни лица (убийства, отвличане и противозаконно лишаване от свобода, принуда и разврат)

·      разследват престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, членове на Министерския съвет, или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, както и от служители на Агенция „Митници“ в качеството им на разследващи органи;

·      разследват престъпления, извършени в чужбина;

·      разследват дела с фактическа и правна сложност, възложени им от административния ръководител на съответната окръжна прокуратура.

 

ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ 

„Висшият съдебен съвет (ВСС) е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Той определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи.“ – чл. 16 ЗСВ.

Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегии, които се подпомагат от постоянни или временни комисии.

На 3 октомври 2012 г. е конституиран седмият състав на ВСС и втори след утвърждаването на Съвета като постоянно действащ орган. ВСС се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на Пленума на ВСС.

Пленумът на ВСС се състои от всички негови 25 членове. Трима от тях – председателят на ВКС, председателят на ВАС и главният прокурор са членове по право. Останалите 22-ма членове са юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.

Съдийската колегия се състои от 14 членове и включва председателите на ВКС и ВАС, шестима членове избрани пряко от съдиите, и шестима членове избрани от Народното събрание.

Прокурорската колегия се състои от 11 членове и включва главния прокурор, 4-ма членове избрани пряко от прокурорите, 1 член избран пряко от следователите, и 5-ма членове избрани от Народното събрание.

Пленумът на ВСС се подпомага от 2 постоянни комисии – „Бюджет и финанси“ и „Управление на собствеността“ регламентирани в ЗСВ. Комисиите се състоят от равно по численост представителство от двете колегии.

Съгласно ЗСВ дейността на Съдийската и Прокурорската колегии се подпомагат съответно от постоянни комисии по атестирането и конкурсите и от комисии по професионална етика.

С решение на ВСС от 13.12.2012 г. е създаден Гражданският съвет към ВСС се цел гарантиране на открито и ефективно участие на гражданските и професионални организации при формирането на стратегии за реформи в съдебната власт, както и за осигуряване на обективност при техния мониторинг.

Правомощия на Висшия съдебен съвет

Пленумът на ВСС:

·       приема проекта на бюджета на съдебната власт;

·      определя броя, съдебните райони и седалищата на съдилищата в Р България;

·       организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;

·      управлява недвижимите имоти на съдебната власт;

·      предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор;

·      решава общи за съдебната власт организационни въпроси;

·      дава становища по законопроекти, отнасящи се до съдебната власт.

Колегиите на ВСС осъществяват поотделно и в съответствие с професионалната си насоченост следните правомощия по отношение на съдиите, прокурорите и следователите:

·       назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност магистратите;

·      извършват атестиране на магистратите и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;

·      налагат дисциплинарни наказания на магистратите след провеждане  на дисциплинарни производства;

·      определят броя, назначават и освобождават административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, с изключение на председателя на ВКС, ВАС и главния прокурор;

·      правят предложения до Пленума на ВСС за определяне на броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и съответните прокуратури;

·      правят предложения до Пленума за определяне на броя на съдиите, прокурорите и следователите;

·      организират и провеждат конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности;

·      ежегодно анализират и отчитат степента на натовареност на органите на съдебната власт;

Прокурорската колегия избира и освобождава директора на Националната следствена служба.

               Заседанията на Пленума на ВСС и неговите колегии са публични и се излъчват пряко онлайн чрез интернет сайта на ВСС, освен в определени от закона случаи.

Заседанието на Пленума на ВСС се свиква от министъра на правосъдието, а когато той отсъства от представляващия ВСС, които го и председателстват. Министърът на правосъдието няма право да гласува при взимането на решения. Заседанията на колегиите се председателстват съответно от председателя на ВКС и главния прокурор. Решенията на пленума и колегиите се взимат с явно гласуване, без право на „въздържал се“.

               ВСС не може да разглежда конкретни дела и не може да отменя или изменя съдебни решения. Единственият, предвиден от закона ред за това, е обжалването пред по-горестоящ по степен съд.

               Информация за историята, структурата, състава и работата на Висшия съдебен съвет е налична на интернет страницата – www.vss.justice.bg

               От 2015 г. към интернет сайта на ВСС е създадена детска версия. ВСС има фейсбук страницата.

               В раздел „Превенция на корупцията“ са публикувани електронни  форми за подаване на жалби и сигнали за корупционно поведение в съдебната система.

               Сайтът на ВСС осигурява достъп, както до централния интерфейс за търсене на информация по съдебни актове, така и до интернет страницата на всички съдилища.

 

               ИНСПЕКТОРАТ КЪМ ВСС 

               ИВСС е създаден с чл. 132а от Конституцията на Република България /обнародван в ДВ бр. 12 от 6 февруари 2007 г/. Той е самостоятелен орган, с основна функция да проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга тяхната независимост. Извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на магистратите, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия накърняващи престижа на съдебната власт и такива свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Състои се от главен инспектор и 10 инспектори, които се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети от народните представители. Мандатът на главния инспектор е петгодишен, а на инспекторите – четиригодишен. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона. ИВСС действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи. ИВСС отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи и до компетентните органи на съдебната власт. Той предоставя публично информация за дейността си.

 

               НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО

               НИП е публична институция за обучение на кадрите в съдебната система. Основната му цел е подобряване ефективността на правораздаването чрез качествено професионално обучение и повишаване на квалификацията на магистратите и съдебните служители, както и събиране, обработване и разпространяване на информация за нуждите на обучението и осъществяване функциите на Европейския документационен център. НИП се ръководи от Управителен съвет /УС/ с петгодишен мандат. Петима от членовете му се излъчват от ВСС и двама от Министерство на правосъдието. Председател на УС по право е председателят на ВКС. НИП се управлява от директор, който се избира от УС с мнозинство от две трети от членовете му за срок от пет години. Той може да бъде избран за още един мандат след оценка на дейността му от Управителен съвет. Дейността на НИП при планирането на учебния процес се подпомага от Програмен съвет, който е със статут на консултативен орган и съдейства при изготвяне на учебните програми и подбора на преподавателите. Съставът на Програмния съвет се определя от УС и включва представители от магистратурата и правната наука.

 

ГРАЖДАНСКА ПОЗИЦИЯ

 

ТРЯБВА ЛИ ДА СИГНАЛИЗИРАМ И КОГО ПРИ ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ?

Всеки гражданин, който е станал свидетел или е разбрал за извършено престъпление, дори да не е пострадал от него, е длъжен да информира прокуратурата или полицията.

Съобщенията за извършено престъпление могат да бъдат устни или писмени.

Писменото съобщение трябва да съдържа:

- пълни данни за подателя - трите имена, ЕГН, адрес за призоваване, телефон за контакт;

- подробно описание на всички обстоятелства;

- подпис на подателя.

Анонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване.

При устно съобщение се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от органа, който го приема /прокурор или полицай/.

Писмен сигнал можете да подадете по пощата или в деловодството на прокуратурата, в чийто район е извършено престъплението. Обикновено това е съответната районна прокуратура, ако деянието е от компетентността на окръжната прокуратура, съобщението Ви служебно ще бъде препратено. Във всички случаи, ако сте допуснали грешка, сигналът Ви ще бъде препратен служебно на правилния адресат. Служител ще регистрира съобщението Ви и ще ви даде  входящ номер, който трябва да пазите, за да можете да получавате информация за движението по преписката. Справка за движението на сигнала Ви може да направите и на интернет страницата на прокуратурата www.prb.bg  в раздел "Провери преписка".

 

КАКВО СЕ СЛУЧВА СЪС СИГНАЛА МИ?

Вашата жалба или сигнал ще бъдат разгледани от прокурор в съответната прокуратура, който ще прецени дали изложените от Вас данни сочат на престъпление. Жалба може да подадете и в съответното полицейско управление, където служител ще я регистрира и ще Ви даде входящ номер. В този случай полицията ще извърши проверка като при установяване на данни за извършено престъпление ще уведоми прокуратурата, като изпрати жалбата Ви с материалите от проверката. При евентуален отказ от органите на полицията да приемат жалбата или сигнала Ви, незабавно уведомете прокуратурата. Ако станете жертва или свидетел на престъпление, Вие можете незабавно да съобщите това и на телефон 112. Позвъняването Ви на телефона за спешни и аварийни обаждания не е пречка за подаване на писмено съобщение до прокуратурата или полицията.

Ако няма данни за престъпление прокурорът ще откаже образуването на досъдебно производство и ще прекрати преписката.

При достатъчно данни за извършено престъпление прокурорът ще образува досъдебно производство, за което ще бъдете уведомени писмено. В зависимост от конкретния казус, делото ще се разследва от разследващ полицай, следовател или прокурор. Прокурор от съответната прокуратура ще осъществява ръководство и надзор върху делото, като ще следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в законоустановените  срокове.

 

НЕОБХОДИМО ЛИ Е ПО-НАТАТЪШНОТО МИ СЪДЕЙСТВИЕ ПО ДЕЛОТО ?

В хода на разследването ще бъдете призовани за разпит в качеството на  свидетел от разследващ полицай, следовател или прокурор. Явяването Ви е задължително. При неявяване без уважителни причини ще бъдете глобени и принудително доведени. По време на разпита ще Ви бъдат разяснени правата и задълженията, които имате като свидетел или пострадал /в зависимост от качеството Ви/. Внимателно се запознайте с правата си, за да можете ефективно да ги упражнявате. Ако нещо не Ви е ясно, поискайте да Ви го обяснят. Ако сте пострадал от престъплението имате право да упълномощите адвокат, който да представлява интересите Ви .

 

КАК ДА ПОИСКАМ ЗАЩИТА В СЛУЧАЙ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ ?

Защита от домашно насилие може да поискате с молба до Районния съд по местоизвършване на посегателството. Въз основа на нея ще бъде образувано дело. В случай, че се докаже осъществено насилие, ще бъдат допуснати мерки за защита срещу домашно насилие. Съдът може да задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Вас, да го отстрани от семейното жилище, да му забрани да приближава жилището Ви, местата за социални контакти, работата Ви, да го задължи да посещава специализирани програми и др. Всички възможни мерките са изчерпателно изброени в Закона за защита срещу домашно насилие. При неизпълнение на допуснатите мерки за защита срещу домашно насилие сигнализирайте прокуратурата.

В случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.

Към прокуратурата можете да се обърнете в случай, че с домашното насилие е извършено престъпление например при причинени телесни увреждания, при хулигански действия, при самоуправство и др.

 

 

ЗАЩО Е ВАЖНО ДА СВИДЕТЕЛСТВАМ?

Получили сте призовка да се явите като свидетел по дело. Призовката съдържа името на съда, който я издава, номера и вида на делото, датата, часа и мястото на съдебното заседание. В повечето пъти се касае за случай, на който сте бил очевидец или с който имате друга някаква връзка. Ако сте призован като свидетел по наказателно дело, е възможно вече да сте били разпитван от следовател/разследващ полицай в хода на досъдебното производство. Призоваването Ви означава, че Вашите показания са важни за решаване на делото, затова е от изключително значение да се явите пред съда и да кажете истината по случая.

 

КАКВИ ПРАВА ИМАМ КАТО СВИДЕТЕЛ?

Кодексът на труда задължава работодателя при призоваването Ви като свидетел да Ви разреши ползването на платен годишен отпуск. Явяването пред съда се удостоверява на гърба на призовката, след приключване на разпита. Издава Ви се документ, който трябва да представите в касата на съда, за да Ви бъдат изплатени пътните  разходи. При разпита ви пред съда  може да ползвате бележки за дати, цифри и други обстоятелства, свързани с Вашите показания. Ако сте съпруг или близък роднина на обвиняемия, може да откажете да свидетелствате. Имате право да откажете да отговаряте на въпроси, които могат да уличат в извършване на престъпление Вас, съпруга Ви или близък роднина. Може да искате отмяна на актовете, които накърняват правата Ви (например при налагане на глоба).

При тежки криминални престъпления, когато в резултат на свидетелстването, може да възникне опасност за живота, здравето, имота ви или за близките ви имате право на защита. Мерките за такава защита са осигуряване на охрана и запазване в тайна на самоличността Ви. Те могат да се вземат, както по инициатива на държавните органи с Ваше съгласие, така и по Ваша инициатива и искане, когато считате, че реалната опасност е възникнала или може да възникне. Можете да се обърнете към съдията с такава молба и предварително, преди заседанието.

 

КАКВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ИМАМ КАТО СВИДЕТЕЛ?

- Длъжен сте да се явите пред съда в съответния ден и час. Неявяването Ви без уважителни причини е нарушение на закона, което се наказва с глоба и може да има за последица  принудителното Ви довеждане за следващото заседание по делото. Ако не може да се явите поради важни причини, преди съдебното заседание трябва да уведомите съда с писмена молба.

- Длъжен сте да разкажете всичко, което Ви е известно по случая и да отговаряте на въпросите, поставени от страните по делото и съда.

- Длъжен сте да казвате само истината. Лъжесвидетелстването (съзнателното

потвърждаване на неистина или затаяване /премълчаване на истина) е престъпление против правосъдието, наказуемо с лишаване от свобода до 5 години.

- Длъжен сте да бъдете на разположение на съда, докато е необходимо. Не напускайте съдебната сграда, без да сте уведомили за това съда.

           

КАКВО ДА ПРАВЯ В ДЕНЯ НА ЗАСЕДАНИЕТО?

В деня на заседанието се явете в съда поне 10 минути преди посочения час в призовката, за да имате време да намерите съдебната зала, в която ще се разглежда делото. В по-голяма част от съдилищата има информационно табло в близост до входа, на което са посочени номера на делото и залата. Номерът на делото, по което сте призован е посочен в призовката.  Облечете се подходящо, преди да влезете в съдебната зала изключете мобилния си телефон, не носете оръжие, дори да имате съответно разрешение.

В началото на заседанието съдът ще снеме самоличността Ви и ще Ви попита за отношенията, в които се намирате със страните по делото. Преди самия разпит съдът ще Ви покани да дадете добросъвестни показания и ще Ви предупреди за наказателната отговорност, която носите при лъжесвидетелстване. Изложете под формата на свободен разказ всичко, което Ви е известно по делото, като казвате само истината. Внимателно слушайте съдията и изпълнявайте всичките негови нареждания. Отговаряйте ясно и изчерпателно на поставените въпроси. Чуйте внимателно въпроса, помислете, опитайте се да си спомните случая, и едва след това дайте отговор. Не се опитвайте да отговаряте на въпрос, който не разбирате, а помолете съда да повтори или обясни въпроса. Не се опитвайте да отговаряте на въпрос, отнасящ се до неща, които не знаете или за които нямате спомен. Говорете само за фактите, без да правите предположения. Не задавайте въпроси на съда, на страните или на други лица, присъстващи в залата.

 

Не забравяйте, че от свидетелските Ви показания зависи установяването на обективната истина и справедливото решаване на делото !

                

СВИДЕТЕЛ: ГРАЖДАНСКИ ДЪЛГ ИЛИ НЕПРИЯТНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

    Длъжностно лице е връчило лично на Вас, на член на семейството Ви, на домоуправителя или на съсед призовка за явяването Ви като свидетел по наказателно дело. В нея са посочени издаващия я съд, номер и вид на делото, час и място на разглеждането му. В повечето случаи знаете за какво става дума - събитие, на което сте бил очевидец или с което сте свързан по друг начин. Нещо повече - вече сте бил разпитван за него - най-често от органите на досъдебното производство /следовател или дознател/. Така или иначе, призоваването Ви означава, че сте необходим за разглежданто и решаването на делото, т.е. необходим сте за осъществяване на правосъдието, защото чрез разпита Ви ще бъде установявана обективната истина. Ето защо, става дума за сериозно задължение.

ВАШИТЕ ПРАВА

    В повечето случаи, явяването означава загуба на лично време или нарушаване на други планове и ангажименти, свързани с Вашата работа. Затова, на първо място, законът визира правото на свидетеля да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил /най-често това са пътните разходи/. Кодексът на труда задължава работодателя да освобождава от работа работника или служителя при призоваване в съд като свидетел. Става дума за вид платен отпуск. Явяването пред съда се удостоверява на гърба на призовката Ви, след приключване на разпита. Разноските се заплащат от бюджета на самия съд, като размерът им се определя от съдебния състав и на свидетеля се издава съответен документ, срещу който касата на съда ги изплаща. Свидетелят има право, също така, да си служи с бележки по време на разпита за дати, цифри и въобще обстоятелства, свързани с неговите показания. Той може да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права /например, определение за налагане на глоба, което счита за неоснователно/.

ВАШИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

    На първо място, длъжен сте да се явите пред призовалия Ви съд. Неявяването без уважителни причини е нарушение, което се наказва с глоба до 100 лева, като се постановява и принудителното довеждане на свидетеля за следващото заседание на съда от органите на съдебната охрана. Ако поради сериозни причини не можете да сторите това на посочената в призовката дата, уведомете предварително съда с писмена молба. Второто основно задължение е да изложите всичко, което знаете по делото и да отговаряте на поставените въпроси - от страните /обвинението и защитата/ и от съда. Следва да знаете, че ако откажете да свидетелствате, извън случаите, когато имате право на това, подлежите на санкция с глоба до 500 лв. Длъжен сте да говорите истината - лъжесвидетелствуването е престъпление против правосъдието. Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 5 години както за съзнателно потвърждаване на неистина, така и за затаяването /премълчаването/ й. Ваше задължение е, също така, да останете на разположение на органа, който Ви е призовал, докато това е необходимо.

ЗАЩИТА НА СВИДЕТЕЛЯ

    Има случаи, при които, в резултат на свидетелствуването, може да възникне опасност за живота, здравето, имота на свидетеля, негови роднини или други лица, с които той е в близки отношения. Обикновено това са тежки криминални престъпления и законът предвижда защита, не само за да гарантира осъществяването на правосъдието, но и преди всичко собствената или на близките Ви сигурност. Мерките за такава защита са осигуряване на охрана на свидетеля и запазване в тайна на неговата самоличност. Те могат да се вземат по инициатива на държавните органи, с Ваше съгласие, но могат да бъдат предприети и по Ваша инициатива и искане. Затова, ако считате, че посочената по-горе реална опасност е възникнала или може да възникне, направете пред съда искане за осигуряване на мерки за защита. Не е нужно да чакате самото съдебно заседание - можете да се обърнете към съдията с такава молба и предварително.

ДЕНЯТ НА ДЕЛОТО

    Опитайте да възстановите в съзнанието си събитието, за което са необходими показанията Ви. Носете със себе си призовката и документ за самоличност. Елате в сградата на съда поне 10 минути преди посочения час, за да можете да намерите залата, в която ще се раглежда делото. Най-често на отделно табло за всяка дата се посочват номерата на делата и съответните зали. Номерът на Вашето дело е записан в призовката. Един съвет, който не е излишен - бъдете прилично облечен, изключете при влизане мобилния си телефон, ако притежавате такъв. Никога не носете оръжие - в съдебните зали не се допускат въоръжени лица, независимо от това, че имат законно разрешение за носене на това оръжие.

РАЗПИТЪТ

    Първоначално се снема самоличността Ви, като се установява и в какви отношения се намирате със страните по делото. Разпитът започва с покана да дадете добросъвестни показания и предупреждение от страна на съда за наказателната отговорност при лъжесвидетелствуване. Следва излагане във формата на свободен разказ на това, което Ви е известно по делото и задаване на въпроси от страна на прокурора /частния тъжител/, другите страни и техните повереници, подсъдимия и неговия защитник. Съдът задава въпроси, след като страните изчерпат своите. Запомнете: ако сте съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра на подсъдимия, можете да откажете да свидетелствувате, без това да носи каквито и да е неблагоприятни последици за Вас.
Запомнете: не сте длъжен да давате показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление Вас, Вашите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг.
При самия разпит е препоръчително да спазвате следното: говорете само истината, отговаряйте на въпросите точно и изчерпателно; не се опитвайте да отговорите на въпрос, който не разбирате - обърнете се към съда с молба той да бъде повторен или обяснен; не се опитвайте да отговорите на въпрос, ако не си спомняте обстоятелстата, за които Ви питат или просто не знаете нищо за тях - кажете това на съда. В крайна сметка, никой не очаква от Вас да знаете всичко или да помните всеки детайл; изслушайте внимателно въпроса, ако е необходимо, помислете и систематизирайте в съзнанието си отговора и след това го изложете. На съда и на страните е необходима истината, а не експресен разпит; излагайте само факти - предположенията не са необходими никому; отговаряйте на въпросите спокойно и ясно, не задавайте сам въпроси на страните, на други лица в залата или на съда, не влизайте в диалог или словесен конфликт с никого, дори ако Ви провокират към това; слушайте съдията и изпълнявайте неговите разпореждания, напр. при възражение срещу зададен Ви въпрос. По време на разпита, ако смятате, че с отговора на поставения Ви въпрос ще уличите в извършване на престъпление себе си, Вашите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг, Вие имате право да поискате от съда да Ви осигури възможност да се консултирате с адвокат.   

    Този текст няма характера на правен съвет. Неговата цел е информиране на обществеността и мотивиране към законосъобразно поведение.